Написано от Митко Ружинов
|
19 Юни 2010
„Стил без стил”
Нуждата от самозащита е винаги уникална. Ситуациите могат да са безброй много и така както няма универсален отговор за всички въпроси, така няма и универсално решение за всички ситуации.
Много от класическите бойни системи имат свои методи и често са подходящи за определен тип структура, за определени условия, но в други може да са безполезни или дори пагубни. Много от школите са с твърде „традиционно” разбиране и всяко нововъведение се смята за посегателство върху идентичността им. Това oбаче спъва прогреса и е в ущърб на ефикасността на бойците. Така нареченото „кръстосано”, смесено трениране на умения в различни дистанции, диапазони на боя, с удари с ръце, с крака, с лакти, колене, както и всички възможни части на тялото, борба в стойка, бой на земя или използването на оръжия е било съвсем естествено за всички воини във всички народности, навсякъде по света. Основния движещ мотив на всеки боец е бил ефикасността и завръщането му от бойното поле жив и здрав, а не красива смърт или осакатяване вследствие красиво изпълнена техника според канона.
В края на шестдесетте години на 20-ти век Брус Лий оформя концепция или боен метод, стил, която най-общо можем да наречем „Стил без стил”. Неговата философия, главната му идея е, че всеки човек трябва да изгради собствения си път, ако иска да изрази истинското си аз. Всеки може да намери най-подходящите за себе си умения чрез много тренировки и търсене. Ние сме най-щастливи, когато сме себе си – неподправени, сурови, не приличащи на никой друг и все пак много близки по природа. Думите му са многo прости, но зад тях се крие много дълбочина и опит: