| 19 Декември 2008
Карате е японско бойно изкуство, което се е зародило на островната група Окинава. Представлява система за самозащита с ръце и крака, пренесена от Индия и Китай. Зародило се като система с бойно-приложна насоченост, днес в карате има стилове, които са и със спортна ориентация.
Първите сведения относно карате се появяват през 16 век, когато се говори за окинавският майстор Сакугава. По-късно през 1664 година на остров Окинава пристига китайският майстор Ко Шо Кун (на чието име е кръстена катата Канку).
Той обучава известно време местни майстори на бойните изкуства и се счита, че е упражнил голямо влияние върху бъдещето развитие на карате.
Следващият известен майстор на карате е живелият през 19 век Сокон Мацумура, двама от неговите ученици са били Анко Итосу и Анко Азато,които от своя страна са обучавали Гичин Фунакоши (Шото), считан за баща на съвременното карате и основател на стила Шотокан. Той представя карате в Япония през 1916 година.
Техниката на карате се отличава със средно високи стойки, водене на боя от средна дистанция, отдаване на предпочитание на удрящите техники. Подсечките и хвърлянята за разлика от Джудо не са цел, а по-скоро средство за изваждане на противника от равновесие и по-успешно прилагане на удара. Карате е било развито в условията на забрана за носене на оръжие от простолюдието, като практикуващият е трябвало с голи ръце или подръчни средства да се противопоставя на въоръжения нападател. Това е предполагало развиването на много голяма скорост на нападение и защита, и много добра закалка на крайниците с оглед нанасяне на поражение през броня. Тъй като срещу обучен самурай с меч невъоръженият му противник не е разполагал с достатъчно време е било нужно по възможност боя да приключи с първия удар. От тези времена води началото си девиза „иккен хисацу“ — убий с един удар.
Гореспоменатите подръчни средства, са нунчаку (използвано за лющене на ориз), тонфа (дръжка на мелничка), сай (средство за садене на ориз), бо (дълга тояга), джо (палка). Всичко това се е превръщало в смъртоносно оръжие в ръцете на вещия. Тези четири оръжия са особено характерни за карате и са обединени под името кобудо. Типична особеност на карате за разлика от китайските стилове е чифтното използване на оръжията, по едно във всяка ръка. Карате се тренира с помощта на спаринг наречен кумите и самостоятелно изпълнение на серии от строго подредени техники наречени ката (бой с въображаем противник).
Най-популярният стил в момента в света е Шотокан – стилът създаден Гичин Фунакоши
