| 24 Август 2013
В процеса на практикуване на йога човек може да се научи да "спира" потока от мисли, така че умът е възможно да се концентрира в една точка. Точно както фенерчето може да се фокусира основния лъч в една точк, но може да се настройва и на разсейване, за да видите какво има пред краката ви. Умът, може да се настройва по същия начин, въпреки че за 99,9% от населението това е невъзможно на сегашния етап на "еволюция". Това е във възможностите на йогите. За да направите това, на първо място, ще трябва да овладеете "медитация". Този термин се използва само на Запад, и носи много объркване в теорията на йога и не съответства на никой от оригиналните термини от арсенала и. Всъщност, в практиката на йога се осъществява постепенно усъвършенстване на способността на ума да се концентрира от нивото "Читта Вритти" - съзнание ("Чита"), което е предмет на постоянни "вихри" ("вритти"), т.е. колебания –обичайното съзнанието на обикновения човек, което йогите наричат "луда маймуна". Такъв ум, сякаш има собствена воля (което не е вярно) и "изисква" от човека ту едно, ту друго, принуждавайки го да извършва действия, водещи до страдания и дори ако човекът "се вслушва в ума", и прави всичко - той никога няма да бъдет удовлетворен. За тази тъжна истина ("Дукка"), говори още Гаутама Буда.
В състояние на покой на ума - "читта вритти ниродха", която също се нарича "Унмани- мудра" (състояние на не-ум), човек се освобождава незабавно (макар и за кратко време до момента) от ума, и на всичките му присъщи понятия - комплексите и страховете , предпочитания, очаквания и планове за близкото бъдеще и живот, националност, възраст, пол, име и форма. В състояние на не-ум нищо такова не съществува. Човек сякаш става този, който всъщност Е - безсмъртна душа. Става това поне по време на практиката, изчистен от всички социални наслагвания и желания, продиктувани от ума, с неговите все по-активни сетива. Това състояние може да продължи секунди или няколко минути, часове или по-рядко дни. После се връща обичайното възприемане на света, характеризиращо се с желанията да се "постигне нещо", "да бъде някой", а нещо да се избегне. Това означава, че умът отново поема контрол.
Но в бъдеще, окуражени от такива предишни преживявания с висша степен на отрезвяващ и радостен опит, човек с упорство практикува медитация до момента, когато неговия ум (сега под контрол) е в състояние не само да "замълчи", но също така и да се концентрира - дълго време да се съсредоточи върху една идея , обект или явление (звук, изображение и др.) Човек открива, че умът насочен по такъв начин, като че ли "от само себе си" започва да изследва избрания от волята на човека обект, и предоставя пълна информация по този въпрос. Тази способност се контролира, става устойчива и умът се научава да поддържи тази концентрация (самадхи), неограничено време, а след това рано или късно се обръща с подобно изследване върху себе си и отива на качествено ново ниво, изследвайки своята собствена истинска природа (нирвикалпа самадхи или освобождение ).
Истинската цел на целия процес, който на Запад общо наричат "медитация" (а на Изток - Раджа Йога, и нейните висши степени - Санямой), е именно изследване на истинското "Аз" на човека, който в теорията на йога се нарича Атман. В това състояние човек докосва границите на своите възможности, до свръхспособностите и тайните на голямата Вселена, в която той съществува. След като опознае такова ниво на функциониране, човек може да се почувства придобил нова яснота на съзнанието - Пробуден, Просветлен. Ето защо, всички предишни състояния в сравнение с това по-ярко и по-цялостно, се възприемат като сън или мрак на невежеството, несвобода.
Човек открива, че е намерил път към самия "команден център" на своето същество, което дава заповеди за здраве-нездраве, щастие-нещастие и т.н. Практикуващия влиза във владение на всички функции на своя организъм и получава "безсмъртно" (т.е. максимално здраво и неподлежащо на болести) тяло. Има, разбира се и обратна връзка, затова в Раджа Йога в началните етапи, занимавайки се с медитация не се пренебрегват асаните (статичните пози на йога), които са предназначени да подготвят тялото за по-финната практика - пранаяма (управление на енергията), след това за Пратияхара (независимост, овладяване на сетивата), за Дхияна (концентрация на ума) и в крайна сметка за Дхарана (навлизане в същността на обекта) и чак след това за Самадхи (еднопосочна и пълна концентрация). Но когато е усвоено състоянието Читта Вритти Ниродха, всяка поза става асана, всяко житейско занимание и дейност - йога, а всяко състояние - източник на щастие. Фактически това може да се нарече "контрол" над собствения живот, който идва с контрола над ума.
