Нежния плясък на веслата придаваше някаква осезаема грациозност, с която лодката се плъзгаше срещу течението. Носът и леко трепкайки при всяко загребване се взираше в червения огромен диск на слънцето застанало ниско на хоризонта пред мен. Песента на птиците закачащи се някъде из дърветата край брега се носеше по вятъра идващ като полъх откъм гърба ми и сякаш понасяше душата и сърцето ми към меката сърцевина на носителя на светлината.
Думи, събития, чувства изведнъж се преплетоха с нещо ново, оживявайки в усещания за познато бъдеще. Вътрешна убеденост за път във времето и пространството израстваше в мен с всеки замах на греблото като бял нежен облак, който сякаш можех да прегърnа. Надигащата се нова същност постепенно изпълваше тялото ми от корема нагоре като фуния на старинен грамофон и се разширяваше нагоре, струейки през гърдите и гърлото ми.
ътешествие, отвеждащо ме през годините някъде далеч и едновременно оставящо нещо от мен тук се завъртя като бърз каданс пред очите ми. Убеденост в необходимостта му и неяснота в изхода вървяха хванати ръка за ръка пред мен водейки ме като верни приятели през неизвестния път към дълбоко позната цел, там някъде отвъд хоризонта.

 

Още от дете ми втълпяваха колко велика нация сме...
Сега крача по каменните плочи на древния Никополис ад Иструм и виждам тишината прегърнала този построен насред равното поле град. Малките изящни детайли придават някакъв мек уют на студения камък в контраст на съвременните бетонни кубчета в които живеем.
Канализация прекарана из целия град се вижда под разместените от изминалите две хилядолетия каменни плочи. Това е било в самото начало на новата ера, а в Лондон например канализация е имало чак в 18 век…
Замислих се гледайки как пътят им е устоял цели две хилядолетия, е, с малко дупки и пропадания разбира се, но такива има и по нашите не токова древни пътища, с вида на които за съжаление вече започнах да свиквам ….

 

Бразилското джу джицу е едно от най-популярните видове бойни изкуства по света. В предходни години само възрастни се възползваха от разнообразните предимства на изучаване техниките на този спорт. Интересно е да знаете, че по света има невероятни #програмизадеца по Бразилско джу джицу и така вече и те могат също да се възползват от овладяването на това бойно изкуство. Бразилско джу джицувРусе има от 2011г, но едва сега се популяризира.

 

 

НИЕ СЪЗДАВАМЕ ХОРА

Академия Хелиос e място, което може да удовлетвори потребността на подрастващите и техните родители от осмисляне на свободното време на децата и предпазването им от вредни влияния чрез спортно възпитание и възстановяване.
Забавлявайки се, малките деца усвояват азбуката на бойните изкуства, изграждайки в себе си качества като дисциплинираност, волевост и трудолюбие.
Подрастващите юноши и девойки спортувайки укрепват телата и характера си, едновременно с което придобиват умения да се защитават. Клубът за тях често се оказва и място, в което намират много нови приятели.
Практикуването на бойни изкуства дава сигурност, увереност, подобрява и укрепва здравето.
С рационалните си упражнения тренировките по карате, жиу жицу, кикбокс и муай тай дават отлична координация, правилно телодържане и атлетичност, уравновесяване психичното и емоционалното състояние.
Нуждата от активен живот в самите родители постепенно доведе до обособяване на специализирани за тях групи .Така неусетно изкристализира идеята, че спортът има много лица и всеки може да открие себе си в тях.
Спортът е философия на живот, възхваляваща и комбинираща в балансирано цяло качествата на тялото, волята и ума. Съчетавайки физическото и духовното, клубът търси да създаде начин на живот, основаващ се на радостта от усилието, неоценимата стойност на добрия пример и уважението към универсалните етически принципи.

 

.

Децата растат с образи на силни герои, на които искат да подражават.
Добрият (и задължително силен) техен кумир (винаги) побеждава лошите и Правдата накрая възтържествува.
Познат сюжет на всеки родител, с който нашите деца запечатват в съзнанието си вечното противоборство между Доброто и Злото. Те изграждат своя ценностна система, която ние родителите можем умело да направляваме и подхранваме.
Заниманията със спорт и бойни изкуства са залегнали във възпитанието и обучението на децата още в древна Гърция, където хармоничното всестранно развитие на личността е било на почит.

Кикбокс програмата на Академия ХЕЛИОС е създадена, за да даде на детето ви основни бойни умения в стойка. Адаптирана и разработена специално за деца, кикбокс програмата ни им помага да развият:

 

● дисциплина

● уважение

● координация

● отговорност

● подобряване на физическата дееспособност

● увереност в собствените възможности

● умения за самоотбрана


И всичко това поднесено в забавна и сигурна за тях среда, водени от професионален и опитен треньор.

What is the common thing between Mario - a nice smiley Romanian man, who lived in Japan and England, Deyan - a young, spirited Bulgarian living in Spain, Elena (as the one of Troy) - a Bulgarian woman who lived in England for many years and a few more, also colorful and smiley Bulgarian boys? What made them all gather at the same time in the same place in the heart of the Romanian capital Bucharest?

 

 

В процеса на практикуване на йога човек може да се научи да "спира" потока от мисли, така че умът е възможно да се концентрира в една точка. Точно както фенерчето може да се фокусира основния лъч в една точк, но може да се настройва и на разсейване, за да видите какво има пред краката ви. Умът, може да се настройва по същия начин, въпреки че за 99,9% от населението това е невъзможно на сегашния етап на "еволюция". Това е във възможностите на йогите.
За да направите това, на първо място, ще трябва да овладеете "медитация". Този термин се използва само на Запад, и носи много объркване в теорията на йога и не съответства на никой от оригиналните термини от арсенала и. Всъщност, в практиката на йога се осъществява постепенно усъвършенстване на способността на ума да се концентрира от нивото "Читта Вритти" - съзнание ("Чита"), което е предмет на постоянни "вихри" ("вритти"), т.е. колебания –обичайното съзнанието на обикновения човек, което йогите наричат "луда маймуна". Такъв ум, сякаш има собствена воля (което не е вярно) и "изисква" от човека ту едно, ту друго, принуждавайки го да извършва действия, водещи до страдания и дори ако човекът "се вслушва в ума", и прави всичко - той никога няма да бъдет удовлетворен. За тази тъжна истина ("Дукка"), говори още Гаутама Буда.

 

Светофарът светна в червено. Петдесет и шест секунди…
Тялото ми трепереше от болка, гърч беше изкривил лицето ми, цялата лява страна се беше свила и стегнала от спазъм на гладката мускулатура. Кризата продължаваше вече близо един час. Остра болка откъм левия бъбрек преминаваща отпред към корема и слизаща към слабините ме караше да стискам зъби и изпробвам здравината на пломбите за четвърти път през този ден. Предните няколко пъти обаче си бяха като репетиция за този. Познанията ми от часовете по анатомия и физиология от Академията ми говореха само за едно – има някакъв проблем с бъбрека ми – вероятно опит за изчистване и изхвърляне на песъчинка.
Още почти тридесет секунди – колко бавно текат. Кому е нужно в този късен час да чака на безлюдно кръстовище. Чак се изкушавам да дам газ и премина на червено, но нали за да се спазва някаъв порядък в Живота всичко започва от мен самия. Толкова съм близо до спешното отделение на поликлиниката, а трябва да чакам. Да чакам….

 

При посещения на занимания по Йога всички сме чували как трябва да оставим ежедневните си проблеми пред вратата на залата и да се потопим в приятната атмосфера на практиките, така, както оставяме калните си обувки или мокрия чадър пред вратата. С усмивка правим след това асани, пранаяма и релаксации, балансиращи ни за момента и доволни, преливащи от „щастие”, поемаме по обратния път. Първото нещо, което правим е да се облечем в същите дрехи, с които сме дошли, да си обуем калните обувки, да вземем мокрия чадър, а заедно с всичко това и емоционалните наслагвания и проблеми, носени от нас преди това и оставени за малко пред вратата.

 

Енергията ви е съвършена. Има само един проблем – не слушате собствения си глас, а трябва да го правите. Не се обърквайте от други неща – следвайте собствените си чувства. Ако се чувствате щастлив, бъдете щастлив; не мислете за нищо друго. Ако се чувствате тъжен, бъдете тъжен; не мислете за другите, за техните очаквания. Вашата енергия тече по идеалния начин, но вие твърде много се съобразявате с другите, така че понякога се потискате, понякога сте псевдо-вие, неавтентични. Гледате в очите на другите и после се опитвате да изпълните тяхната представа за вас. Това е проблемът.