Джу Джицу

Написано от Митко Ружинов | 12 Януари 2011

 

ИЗКУСТВОТО НА САМУРАИТЕ

 

ПОЯВА НА ДЖУ ДЖИЦУ

В периода между 8 и 16 век гражданските войни са били ежедневие в японската история показва. Поради това хората са практикували различни форми на „Джу Джицу”, като битките са били добра възможност за самураите да доразвиват уменията си за бой срещу въоръжени и бронирани противници.
Един от първите пъти когато се споменава словосъчетанието „Джу Джицу” е при създаването на първото училище от Хисамори Тененучи /Hisamori Tenanuchi/ през 1532г в Япония. Имайки предвид, че всичко се е пазело в тайна от учителите, не е много ясно какво точно е включвало бойното изкуство през тези начални години, но определено е било нещо наистина значимо.
В периода между 1603 – 1868 гражданските войни значително намалели, но хората продължавали да живеят под мотото: „Живей в мир, но помни войната“. Именно затова се е смятало, че всеки трябва да има умения за самозащита и по този начин бойното изкуство „Джу Джицу” продължило да се развива и разпространява.

СЪВРЕМЕННИТЕ СТИЛОВЕ

 

ДЖИГОРО КАНО / JIGORO KANO

Джигоро Кано

Различните стилове Джу Джицу, практикувани в годините след края на феодалната система в Япония били начин човек да продължи да практикува бойното изкуство. В този период Джигоро Кано / Jigoro Kano (1860 – 1938) създал вид Джу Джицу, който се базирал главно върху техники за хвърляне. Неговия стил давал възможност на хората да го практикуват, без да си причиняват системни контузии и наранявания. Първоначално „Кано джу джицу“, а по-късно „Джудо“. Джудото е обявено за национален спорт в Япония и е било основното бойно изкуство, използвано от правоохранителните сили в страната.

МИТСУЙ МАЕДА / MITSUY MAEDA  

Митсуй Маеда

Митсуй Маеда / Mitsuy Мaeda / известен като един от най – добрите майстори на боя на земя в 1904 започнал да обикаля света, вземайки участие в единоборства с представители на други стилове и направления в бойните изкуства. – борци, боксьори,саватьори. През 1914 той стигнал и до Бразилия, където останал няколко години.
Маеда бил един от най-добрите и известни ученици на Джигоро Кано и притежавал високи познания в джудо, но за да допълни своя огромен талант и умения, практикувал и различни форми на Джу Джицу.
Благодарение на местен бизнесмен – Густаво Грейси / Gastao Gracie /, Маеда успял да се установи и в знак на благодарност предложил да научи най-големият син на Густаво – Карлос Грейси / Carlos Gracie / на традиционно японско Джу Джицу.
Така Бразилското Жиу Жицу (порт. Jiu-Jitsu Brasileiro) води началото си от ученика на Джигоро Кано - Маеда Мицуй, японски майстор по джудо (станал 7-ми дан ден преди смърта си през 1941).

КАРЛОС ГРЕЙСИ / CARLOS GRACIE

Карлсон Грейси

Маеда използвал Джу Джицу, за да обучава няколко години най-големия син на Густаво – Карлос и успял да го научи на различни важни ценности и умения: самоконтрол, дисциплина, уважение, смиреност. През 1925г. Карлос се преместил да живее в Рио де Жанейро, където отворил академия – Грейси Джу Джицу / Gracie Jiu Jitsu /. Карлос започнал да обучава своите по-малки братя – Освалдо, Густаво, Джордж и Хелио на Джу Джицу, а като допълнение към бойното изкуство започнал разработването и на специална хранителна система, наречена Грейси диета / Gracie diet. Фамилията Грейси постепенно се увеличава (Карлос имал 21 деца ), а братята започнали да бъдат предизвиквани в различни битки, като по този начин успели да докажат ефективността на Джу Джицу.

ХЕЛИО ГРЕЙСИ / HELIO GRACIE

Хелио Грейси

Най-малкият син на Густаво – Хелио Грейси / Helio Gracie /1913 – 2009/ е ключова фигура в историята на т.нар. Бразилско Джу Джицу / Brazilian Jiu Jitsu. След като по-големият му брат – Карлос се мести в Рио де Жайнеро, Хелио започнал да помага на брат си в новооткритата академия. Заради лекарска забрана, Хелио не е можел да взима пряко участие в тренировките, но постоянно е присъствал в залата докато братята му тренирали. Един ден Карлос закъснял за тренировка и Хелио заместил брат си само на базата на това, което е научил докато наблюдава класовете през годините. Оказало се, че се справил повече от блестящо и Карлос позволил Хелио да стане инструктор. Постепенно той се превръща в главна звезда за фамилията Грейси, след като започва активно да участва в различни срещи без правила и доказва ефективността на бразилското джу джицу / BJJ поаказвайки, че по-малък и слаб човек може да се защити и победи по-голям и по-силен противник“.

В класическото джу джуцу не е имало никаква стратегия за водене на боя. Това било и една от основните забележки на Кано към класическата програма. Смята се, че големия и силен човек губи голяма част от преимуществата си при боя на земя, затова и стремежът е боят да се пренесе там, след което се използват болеви прийоми или удушаване и противника бива заставян да се предаде. Болевия прийом и последващото предаване е еквивалент на „шах” и „мат”. Маеда Мицуй преподавал не само изкуството джудо на Карлсон Грейси, но също и специфичната философия за природата на боя, развита от Кано и усъвършенствана от Маеда, основана на неговите международни пътешествия и схватки против бойци владеещи разнообразни бойни изкуства. Според Маеда в схватката има различни фази: фаза на ударите, фаза на захвата, фаза на земя и т.н. В този смисъл първостепенна задача на умния боец е да задържи боя в тази фаза на боя, която по - добре подхожда на неговите възможности. Този фундаментален принцип залегнал в основата на Бразилското Жиу Жицу.